Мостът на Кольо Фичето край град Бяла, Русенско, вече е реставриран. Изграден е и посетителският двуетажен център до него, който предстои да бъде оборудван и изпълнен с живот. Това каза в интервю за БТА кметът на Бяла Димитър Славов.
Началото на консервацията и реставрацията на моста на Кольо Фичето край град Бяла, област Русе, бе поставено в началото на миналата година. Дейностите се извършват по европроект на обща стойност 9,5 млн. лева, финансиран по оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 година.
Мостът на Кольо Фичето е символ на град Бяла и е паметник на културата от национално значение. Съоръжението е изградено преди повече от 150 години от майстор Кольо Фичето и се смята за постижение на българското възрожденско инженерно-строително и архитектурно изкуство. Работата по него започва през 1865 г. и завършва през 1867 година. Построен е по заповед на Мидхат паша.
Мостът е с дължина 276 метра и е широк девет метра. Неговите 14 свода с отвор 12 метра са украсени с релефни изображения на животни. Поддържат го 13 опори с водорези и облекчаващи ниши, както и два брегови устоя. Мостът е направен от издялан камък от местен варовик и варов хоросан. След наводнение през 1897 г. осем свода в средната част на моста са унищожени. През 1922-1923 г. мостът е реконструиран със стоманобетонни опори и сводове, но първоначалният облик е променен.
Според извършено обследване преди години става ясно, че основите на съоръжението са здрави. Сериозни са проблемите с настилката, има пукнатини и фуги между камъните. Преди години заради ремонт на съвременния мост движението на автомобили беше насочено по старото съоръжение, което го амортизира още повече.
По проекта е изградена и двуетажна сграда – посетителски център. Тя е с модерен архитектурен дизайн. В нея ще има ресторант, музей, който ще разказва за живота на Кольо Фичето и за Беленския край, обслужващи помещения, зала за прожекции, интерактивно преживяване „Машина на времето“, с която посетителите ще се върнат години назад, за да проследят началото на строежа на моста, магазин за сувенири. Ще има и атрактивно 3D-мапинг шоу.
Славов обясни, че сега се подготвя терен от 16 декара за озеленяване. Ще бъде изграден и паркинг на площ от 4,6 декара.
„Мостът на Кольо Фичето е емблемата на Бяла. Това е най-известният ни обект и ще доведе до още по-добро развитие на туризма и до повече посетители. Това ще се отрази положително и на местния бизнес. Ще открием и нови между 15 и 19 работни места. Мисля, че ефектът ще е за целия регион, а не само за Бяла“, каза Славов.
Директорът на Историческия музей в Бяла Иво Жейнов коментира за БТА, че винаги има огромна полза за всяко населено място, когато се увеличават туристическите обекти и има приток на повече туристи.
„Бяла се намира на стратегическо място и е кръстовище на два важни пътя – единият е от река Дунав към Бяло море, а другият е от Черно море към София. Затова увеличаването на обектите, които представляват интерес за туризма е от съществена важност. Мостът на Кольо Фичето е оценен още от втората половина на 19-и век като най-голямото хидротехническо съоръжение извън Цариград. За моста говори и австро-унгарският учен, художник и пътешественик Феликс Каниц. Това е първият човек, който си прави труда да открие и да говори с майстор Кольо Фичето. Каниц прави и две литографии на моста, които биха били много интересни за туристите“, обясни Жейнов.
По думите му реставрацията на моста, който години наред е бил в окаяно състояние, е изключително ценен и важен акт за съхраняване на българското културно наследство от една страна, а от друга – като обект, който може да бъде показан не само на българския, но и на международния туризъм.
Жейнов каза още, че може да бъде създаден и туристически маршрут.
„След като туристите разгледат моста на Кольо Фичето и посетителския център, могат да дойдат в Историческия музей в Бяла – сградата, в която е живял руският император Александър II по времето на Руско-турската война, а след това да разгледат в центъра на града красивата църква „Свети Георги“. Камбаните ѝ са подарени от руския император Александър II, като една от тях тежи 1400 килограма. До храма има и възрожденска кула. Първоначалното ѝ предназначение е било тя да бъде за звънарна към старата вкопана църква, която е съборена. Поради притесненията от османската власт не е поставена камбана в нея, а по-късно има часовник. Часовниковият механизъм е швейцарски, подарен от Лазар Паяков, който е бил министър на финансите. Самата машина представлява интерес за туристите, които се интересуват от часовници. Рядко може да се види такава швейцарска изработка“, каза Жейнов.
Линк към цялата статия:
https://bgtourism.bg/mostat-na-kolyo-ficheto-shte-privlicha-turisti-s-3d-maping-shou-i-mashina-na-vremeto/?fbclid=IwAR0ksj8VAQfN2IAdmGr3ummmxFtZWSDZHYdRfjI0Gc60H5LHlFZ1c5inw0w
