Мостовете на Колю Фичето
„Настъпи онова, мостовото време, през шейсетте години на столетието. Мостове се вдигаха отколе навред, надве-натри скроени, от дърво и камък за съседско общуване из балканите и полята.“
Из „Майстор Колю Фичето“, Стефан Станчев
Севлиевски мост над река Росица
Севлиевският мост над река Росица е първият голям мост, който уста Колю Фичето е съградил. Било възложено на търновският инженер Искендер бей да направи път от Ловеч до Севлиево, достатъчно широк и с яки мостове, за да издържи на вървежа на войската, конете и бойните оръдия. За главен майстор инженерът избрал Колю Фичето, вече доказал се майстор, завършил строежа на над 6 църкви, както и емблематичната „Къща с маймунката“ в Търново.
Колю Фичето не се поколебал и веднага се захванал за работа, строителство започнало през лятото на същата 1858 година. Поради липсата на средства строежът вървял по-бавно, но работата не спирала. Седем свода носели 110-метровия мост, а централният свод бил най-висок и образувал „гърбица“. По форма наподобявал римските мостове. По протежението на моста били поставени дървени перила, не каменни, поради ограничените средства. Бурните води на р. Росица не пожалили паянтовия парапет и той бил отнесен при поредното наводнение. По-късно, през 1872 мостът бил снабден с каменни парапети, а върху тях били поставени каменни плочи с надписи на арабски език в чест на тогавашния султан Абдул Азис.
Следват няколко промени по съоръжението, извършени през XX век. През 1924г. мостът е разширен чрез насипи от двете страни с още 80 метра и 5 бетонови свода. Наводнение през 1939 г. разрушава горната част на моста, отнасяйки парапетите и част от платното. През 40-те години на XX век „гърбавият“ мост бива преправен и гърбицата му е снета. Двете страни на моста са украсени с фигури на лъв, дело на севлиевски художник. От тогава мостът бива наричан „Лъвов мост“. През 1974 г. е извършен голям ремонт, при който е мостът е разширен с още едно платно. Днес съоръжението е със статут на паметник на културата с национално значение.
Дряновски мост
Следващият мост, изваян от златните ръце на Първомайстора е този в родния му град Дряново. Той е и единствения, който не е разрушаван от наводнения, пожари или други стихии и се е запазил в оригиналния си вид от 1861 година до ден днешен. Дължината му е 38,5 метра, а ширината – 5 метра. Той също има малка „гърбица“ в центъра си. Масивните каменни колони са три, а сводовете са 4 с различна височина. Настилката е от едър калдъръм, а парапетите са от цели каменни плочи, които са издадени по-наред над сводовете и образуват красив корниз, подчертаващ плавните линии на моста.
На мястото на днешния мост е имало друг, вероятно дървен и нестабилен, който не е издържал на придошлите води на Дряновска река и е бил отнесен. Тогава местното население пише писмо до областния представител на българите в Търново и още през същата година майстор Колю Фичето бил избран да съгради здрав каменен мост. Той се наема на драго сърце и още на следващата година мостът е завършен.
Неговата издръжливост била изпитана по време на Руско-турската война, когато през 1877 г. по едрия калдъръм на „гърбавия“ мост преминава многобройната руската артилерия водена от ген. Гурко. Съоръжението устоява на това натоварване без проблем.
През 2014 г. се провежда първото по рода си културно събитие, организирано от младежко сдружение „МОГА-Дряново“ и читалище „Дряновска пробуда-2008”. Фестивалът, посветен на Колю Фичето, събира артисти, които изрисуват стената срещу моста с различни картини, включващи елементи от негови строежи, а образът му е в центъра, държейки в ръцете си Дряновския мост. Обектът е паметник на културата с местно значен
Mост над река Янтра при гр. Бяла.
Името на Колю Фичето продължава да се носи от уста на уста, хората се възхищават на неговите строежи, на тяхната изработка, на точните сметки на майстора и на неговата честност и скромност. Неслучайно Мидхат паша – валия на Дунавския вилает по това време, решава да наеме именно него за изработка на ключово транспортно съоръжение, което ще свързва Русе с Търново и София – мост над река Янтра при гр. Бяла.
Издигнат само за 2 години – от 1865 до 1867 година, с впечатляваща дължина от 276 метра и ширина 9 метра, той е най-мащабния мост, дело на Колю Фичето. Величественото съоръжение има 13 опори с облекчаващи ниши, както и 14 свода с отвор 12 метра. Носещите стълбове са украсени със скулптури на нимфа, лъв, лебед и грифон. Подобни орнаменти по това време са използвани по фасадите на сгради, но никога на мостове.
Новаторски подход в съчетание с авторски елементи и сериозните архитектурни познания на Първомайстора отново биват високо оценени. За това свое творение той е награден с орден „Меджидие“ от името на султана, получава 50 000 гроша и място до Самоводската чаршия в Търново.
През 1897 година придошлите води на река Янтра завинаги отнасят осем от оригиналните сводове на моста, които биват изградени отново през 1922 – 1923 г., но вече са излети от стоманобетон и не се доближават до първоначалното творение на Майстора.
В момента се изпълнява проект по консервация и реставрация на моста на Колю Фичето, имащ за цел укрепване на компрометираните основи, реставрация на автентичните участъци, както и хармонизиране на достроените след наводнението части с оригиналните. Мащабните дейности са в ход от началото на 2023 и се очаква да приключат до 1 година. Районът около моста също ще бъде благоустроен, предвижда се изграждане на музей и алеи за разходка и отдих.
Мостът е паметник на културата с категория „национално значение“.
Мостът в Ловеч
Последния мост, съграден от Първомайстора се намира в Ловеч. Той не прилича на другите мостове, градени от Колю Фичето. Изработен е изцяло от дърво, дори сглобките са били от дървени клинове, по идея на местните занаятчии съоръжението е покрито и затворено, а в него е имало място за 64 малки дюкянчета, разположени на 84 метра дължина. Целта е била да се използва за пешеходен и транспортен мост, широк 10 метра, като половината от тази ширина е била пътно платно. Височината от 7 метра пък е дава усещане за пространство, въпреки, че е бил покрит с плътен навес, а осветлението било с газени фенери. Цялата тази конструкция бива носена от 5 каменни устоя с височина 4.50 метра и ширина 3.50 метра. Както при беленския мост и тези основи били украсени със скулптури на лъв, двуглав орел, женски торс и други.
Половин век по-късно пожар изпепелява дървеният мост почти до основи. До наши дни съоръжението преминава през ръцете на различни архитекти, които променят облика му според нуждите на населението и тенденциите на своето време. Така през 1926 – 1931 г. се изгражда нов мост от железобетон, който е дело на арх. Стефан Олеков. Той също е транспортен и пешеходен, а покривът е от армирано стъкло, за да пропуска естествена светлина.
След още половин век мостът отново бива реконструиран. Този път арх. Христо Златев връща първоначалния вид на моста, доближавайки се до автентичния му вид от 1876 г., с основната разлика, че съоръжението вече е само пешеходно, а в него са поместени 15 търговски помещения и общата му дължина е 106 метра. В последствие се правят още няколко частични ремонта.
Въпреки, че сътвореният от Колю Фичето мост е унищожен преди близо 100 години, Покритият мост си остава символ на град Ловеч.
Без значение какъв е статутът на архитектурните обекти, изваяни от Колю Фичето, те всички заслужават нашето внимание и уважение. Някои са били нетипични за времето си, други са били класически постройки, но във всички тях се наблюдава характерния почерк, неподражаемия стил и частицата вдъхновение на Майстора, запечатана във всеки негов градеж.
