Легенда за моста

Емблематичната постройка край гр. Бяла и днес изглежда внушително със своя грациозен силует с варовикова облицовка на фона на буйната и кална Янтра. Макар и частично разрушен и позагубил първоначален си облик, той все още буди възхита и чувство на гордост у всеки българин. Историята за построяването на едни от най-значимите паметници на възрожденската архитектура е интригуваща и пъстра, наситена с примери за чест, родолюбие, почтеност и безкористен труд

Сливане на Силистренския, Нишкия и Видинския вилает

След сливане на Силистренския, Нишкия и Видинския вилает, нуждата от здрав и голям мост, който да свързва Русчук (Русе) с Търново и София назрява. Мидхат паша, по това време валия на новосъздадения Дунавския вилает и виден османски държавник със съвременни възгледи, дава нареждане за построяване на моста. Той се съветва с различни архитекти от Полша и Франция. Първите искат 3 милиона гроша и обещават да издигнат мост за 4 години, а френските инженери търсят само 2 милиона гроша.

Вече прочул се по това време със своята хем евтина, хем качествена работа, майстор Колю Фичето бил извикан на среща с пашата.

„Беше през юни 1865 година.

Али бей, търновският мюдюрин, го покани в конака. Седнаха на кафе. Смучейки наргилето си, беят благоразположено му каза:
- Уста Фичеолу, валията те вика по царска работа. Вземай си аршина и тръгвай. И кон ще ти дам, и заптие. (…)
На другия ден Фичето тръгна за Русчук. Пешком, без стражник, с тояжката и дисага на рамо. (…)
- Хош гелдин, паша ефенди, викал си ме.
- Добре дошъл, ефенди, благозволи, седни. – И като го погледна изпитателно, дорече: - Майстор на майсторите си бил, Фичеолу, казува Юсуф бей. (…) Викам те мост да ми измайсториш… (…). Наемаш ли се? “

Чул исканията на Мидхат паша

След като чул исканията на Мидхат паша, той се заел да изработи макет на моста от свещи. Известен със своята пестеливост и точните си сметки, две седмици по-късно майсторът заявил, че строежът на моста ще струва 700 000 гроша, ни повече, ни по-малко. Сумата била 2 и дори 3 пъти по-ниска от тази, която предложили чуждите инженери, пашата се изненадал и поискал отново да направи сметка, но Фичето бил категоричен:

„Паша ефенди, рабошът и карандашът ми не бъркат. (…)

Думата ми е хвърлен камък, а не пиле хвъркато… Ако не строя моста по теркя си и за седемстотин хиляди гроша, главата ми вземи, залагам я!“

Изчисленията му се оказали верни, материалът стигнал точно и не бил прахосан. И така, през 1867г. той изпълнил дадената дума и само за 2 години съградил величествения мост с дължина 276 метра, ширина 9 метра, 13 опори с орнаментирани водорези и 14 свода с отвор 12 метра.

Помагали му местни жители, каменари и майстори

Разбира се, не го е направил сам. Помагали му местни жители, каменари и майстори, с които е работил и преди. Стефан Станчев разказва в своята книга за строителството на мост над река Янтра, в което активно участвали хора от близките населени места.

Из „Майстора Колю Фичето“, Стефан Станчев
„Майстор Раю Пенюв от село Черешова разказва по-късно:
Голямо сборище на хора беше. И всичко се запретна да отбие водата. Пълнеха се сандъците с чимове и пясък, за да се отворят основите. За захвата на основите се забиваха дълги дъбови колове, дебели, на три педи разстояние, дълбоко пет метра, до отказ набити с долния си край, обковани с железни пръстени. Да се очисти коритото, отбиваше се течението на Янтра и се ограждаше с дървен бараж с чимове, а оставащата вода се изчерпваше с ведра и котли. Изкопите се подпираха със сандъци, с пясък пълни и схванати помежду си, от дебели дъбови греди, над които се правеха скари триредови и на кръст от чернодъбови дъски, абанослии стават. Запълваха се скарите за основа с ломен камък на дебели пластове. Този разтвор се заливаше с рядък разтвор от гореща вар и едър пясък, че да не прониква навред. Италиански и корчански хоросан за воден строеж, тъй го думаше майстор Фичето (…).“

Зарядът, с който е граден този шедьовър от камък, е пропил дълбоко в него и го одухотворил, вдъхвайки му живот. Ако се разхожда човек по него с отворени за съзерцание очи и сетива, може да се пренесе назад във времето, още преди 150 години, когато по него са преминавали търговци от далечни краища, насочили се към развиващите се големи градове Русе, Търново и София. Днес именити революционери, тогава просто безстрашни мъже с устрем към свобода, сновели по дължината на моста във всички посоки на страната, за да разпространяват мисията си и да търсят съратници.

Белязан от времето

Времето, в което е построен мостът до голяма степен се е отпечатало в неговата архитектура.
Нетипичен, новаторски, хем красив, хем издръжлив, а изграждането му било въпрос на живот и чест. Устоите на моста са украсени с пропускащи светлина отвори, които наподобяват фасада на сграда с отворени прозорци. Тези елементи, разкриващи простора отвъд каменните си стени, декорирани със скулптури на животини, разкриват нещо повече от въображението на майстора.
Те са символ на новото, на стремежа за равенство с другите народи. Заимствайки идеи от пътуванията си из Влашко, Албания и Цариград, майстор Колю Фичето пренася тази жажда за свобода и в своите творения, а чрез тях я предава на българския народ.