Вижте какво още ни споделиха за живота и делото на Колю Фичето от „Исторически музей – Дряново“
- Какво ще ни разкажете за ранните години на Колю Фичето?
Никола Иванов Фичев е роден в Дряново през 1800 година. Тригодишен остава полусирак, без баща, и едва навършил десетина години, майка му Мария го изпраща да учи занаят при дряновски майстори дюлгери, които били изтъкнати строители в пределите на Османската империя - славели се с трудолюбие и качествена работа.
При роднини по майчина линия сетне е изучавал резбарство и дограмаджийство и бързо напреднал в занаята на строителя. Като калфа е работил с дряновски, тревненски и брациговски тайфи, навсякъде "купувал" ум, но няма информация да е бил някога зад пределите на Османската империя.
През 1823 г. създава свое семейство, задомявайки се за Маринка - момиче от Дряново. Двамата имат общо седем деца - три дъщери (Дешка, Гана и Марийка) и четирима сина (Иван, Сава, Никола и Нено). През 1830 г. семейството на Никола Фичев се установява да живее в Търново - старопрестолният град отпреди падането ни под османска власт. Причината за това е логична - и тогава, както и сега, големият град е давал много по-големи възможности за намиране на работа и за изява на вътрешния творчески заряд.
- От къде е черпил вдъхновение?
Колю Фичето е самобитен и оригинален строител на своето време и е дотолкова голям, че може и черпи вдъхновение дори от обичайните за ежедневието тривиални неща.
Кобилиците, с които се ходи до чешми за вода, диплите в полите на сукманите, меките форми на женската фигура - всичко може да бъде муза за големия творец. И, въпреки че актуалните тенденции в архитектурата по онова време не са му били чужди, той не копира от тях и се осмелява да разчупва строителни канони, като създава и налага нов български национален архитектурен стил, който става силно разпознаваем по нашите земи и с който прославя името си.
- Разкажете ни някоя интересна история, свързана с Колю Фичето.
Името на видния ни съгражданин е обвеяно с устни предания и легенди. За тяхната истинност науката не разполага с писмени доказателства, но пък да ги чуваме и разказваме и ние е и интересно, и мотивиращо.
Една от тези легенди разказва за чувството за хумор, което майсторът притежавал и проявил, когато чуждестранен пътешественик го запитал на кой университет е възпитаник, а той с усмивка отговорил: На университета "Баева ливада". Завръщайки се в родината си, чужденецът дълго търсил университета "Баева ливада", но така и не го намерил.
Друга легенда пък разказва за детската Фичева мечта да направи мост в родното Дряново, но такъв, че реката като придойде да не го отнася. Състояла ли се е тази другарска игра, в която тогава малкият Никола направил пред приятелите си впечатляващо мостче от кал със своята визия за хидротехническо съоръжение над р. Дряновска, което никой не посмял в играта да замеря с камъчета, няма как да знаем, но и до ден днешен, вече над 160 години, тук имаме мост, който стои непокътнат - такъв, какъвто ни го е оставил талантливият майстор строител.
- Кои според Вас са най-значимите архитектурни обекти, сътворени от Първомайстора?
Твърде малки сме, за да даваме оценка на такъв титан в архитектурата или да подреждаме по измислени от нас критерии сътвореното от него. По-важно е, че цялостното Фичево творчество е с огромен принос не само за развитието на българското възрожденско строителство.То надскача времето си, чертае вектори и задава посоките на инженерната и архитектурната мисъл на бъдещето.
Създавайки този неповторим и открояващ се стил, с който става разпознаваема българската нация сред етническото многообразие на Османската империя, Колю Фичето категорично заявява нейното присъствие по тези земи и далеч преди фактическото освобождение на своята родина той номинално я възкресява за света.
- Какво трябва да знае всеки един от нас за Колю Фичето?
Това, което трябва да се знае за Колю Фичето е добре представено в експозицията, посветена на живота и неговото творчество в родния му град Дряново. Самата експозиция е открита на 20 юли 1969 г. от тогавашния държавен глава Тодор Живков, като сградата е направена по проект на арх. Димитър Кръстев, а скулптурната фигура пред музея е дело на скулптора Борис Гондов.
В експозицията чрез макети на Фичеви строежи, архивни кадри от миналото и такива от нашето съвремие, инструменти от епохата, в която живее и твори майстора, лични негови вещи, плакети, значки, медали и богата текстова информация е отразено богатото архитектурно наследство, което имаме от най-именития строител на Българското възраждане.
В музея се предлагат издания за библиотечно ползване, а и такива в продажба, от които читателят може да се запознае по-детайлно с личността на майстор Колю Фичето и неговия необозрим талант. Живял скромно и богоугодно, с това, което ни е оставил, Колю Фичето е признат както от своите съвременници, така и от поколенията след него за гениален творец на своето време. И днес той е светъл пример, с който въздейства на публиката вдъхновяващо и обединяващо.
Любезно благодарим на Дияна Димитрова, екскурзовод в Исторически музей – Дряново, за предоставената информация.
Вижте повече за музея на https://museumdryanovo.com/
